Решение по Административно дело 297/2011г.

Р Е Ш Е Н И Е

№

град Ловеч, 10.01.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно заседание на десети януари две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

при секретаря А.А. и в присъствието на прокурора .................... като разгледа докладваното от съдия Христова а.х.д. № 297 по описа за 2011 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл.118 от Кодекс за социално осигуряване (КСО) във връзка с чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Административното дело е образувано по жалба на Б.П.Т. ***, ЕГН **********, подадена против Решение № 17 от 31.08.2011г. на Директора на РУСО Ловеч, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане №ПР-190/13.06.2011г. на ръководител ”ПО” при РУСО Ловеч за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не отговаря на условията на §4, ал.1 от ПЗР на КСО (в редакцията след 01.01.2011г.), т.е. няма 10 години стаж от първа категория труд и сбор от осигурителен стаж и възраст от 100 точки (има 97 точки, 00 месеца и 09 дни).

В жалбата си оспорващият твърди, че решението на РУСО гр. Ловеч е неправилно и противоречи на материалноправните разпоредби. Излага доводи, че за периода 02.01.1992г. – 22.07.1992г. и 01.10.1992г. – 31.12.1999г. е работил в „Осъм” АД, цех 10 (леярен) и е изпълнявал длъжността формовчик, независимо че по разплащателни ведомости се е водил като началник смяна. За длъжността формовчик е получавал и трудовото си възнаграждение, което е отбелязано в трудовата му книжка, получавал е допълнителни суми за вредни условия и е бил осигуряван за първа категория труд, поради което отказът да бъде пенсиониран е незаконосъобразен и постановен без да са били събрани всички относими доказателства от пенсионния орган. Моли да се отмени оспореното решение, с което е оставена без уважение жалбата му против разпореждането на ръководителя на „ПО” за отказ да му бъде отпусната пенсия при условията на §4, ал.1 от ПЗР на КСО.

В открито съдебно заседание оспорващият лично и чрез пълномощника си адв. Ж. поддържа доводите, изложени в жалбата. Излага, че от събраните доказателства е било установено, че за процесните периоди той е изпълнявал две длъжности – формовчик и началник смяна, поради което трудът му за тези периоди е от първа категория. Сочи, че от заключението на вещото лице се установява, че жалбоподателят притежава необходимите 10 години труд от първа категория. По отношение възрастта, която е втората част от изискването да има изискуемия се сбор от трудов стаж и възраст, излага, че общия брой точки от осигурителния стаж и възраст се намалява от една година неплатен трудов стаж, но като се съобрази и той, са налице условията да бъде определена пенсия при условията на първа категория положен труд. Претендира да се уважи жалбата и да му се присъдят разноските по делото.

Ответникът по жалбата, Директорът на РУСО гр. Ловеч, чрез процесуалния си представител ю.к. Ц. излага мотиви за неоснователност и недоказаност на жалбата. Поддържа, че липсва една от кумулативните предпоставки за пенсиониране – наличие на сбор от осигурителен стаж и възраст 100, което безспорно е било установено от вещото лице при всички варианти на изчисления. Сочи, че данните за трудовия стаж и характера на полагания през него труд, въз основа на който се отпуска пенсия на правоимащите лица, се удостоверява с документи, изброени в чл.40 от НПОС, а именно трудовите книжки и ведомости, удостоверения за стаж и доход, издадени от осигурителя, както и допълнителни споразумения. При наличие на тези документи, удостоверяващи трудовия стаж и характера на полагания труд, може да се установи каква длъжност е заемало лицето за процесните периоди. Моли да се потвърди изцяло обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх.№ МП-18395 от 30.09.2010г. (л.43 по делото) Б.П.Т. е поискал да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на §4, ал.1 от ПЗР на КСО. С Разпореждане № ПР/379 от 22.11.2010г. ръководителят на отдел „ПО” при РУСО Ловеч е отказал отпускането на исканата пенсия, тъй като лицето не отговаря на условието за сбор от осигурителен стаж и възраст 100 точки, а има 99г., 03м. и 00дни. Разпореждането не е било обжалвано от Т.. Със заявление вх.№ МП-4869 от 14.03.2011г. (л.31) Б.П.Т. отново е поискал да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на §4, ал.1 от ПЗР на КСО. За доказване правото си на ранно пенсиониране същия е представил пред пенсионния орган необходимите документи за заеманите длъжности и вида на полагания труд при различни работодатели, сред които и “Осъм” АД, гр. Ловеч, както и копие от трудова книжка. Със заповед №320/09.05.2011г. (л.23) директорът на РУСО Ловеч е разпоредил извършване на проверка в „Осъм” АД Ловеч във връзка с документите за пенсиониране на Б.Т., като конкретно се уточни длъжността и категорията труд за периода 02.01.1992г. – 22.07.1992г., 01.10.1992г. – 01.02.1993г. и 01.04.1994г. – 31.12.1999г., тъй като има различия между трудова книжка, УП-3 и ПР на НОИ. След извършена проверка в осигурителя, финансов ревизор към РУСО Ловеч е съставил Констативен протокол вх.№ 429А/10.05.2011г. (л.21), в който е отразил, че въз основа на приходно-разходните, финансово-счетоводните и други документи по задължителното обществено осигуряване е установено, че лицето е работило в „Осъм” АД от 02.01.1992г. на длъжност н-к смяна в цех 10 (леярен), от 22.07.1992г. на длъжност шлосер по ремонт на машини във формовъчно-леярен участък, и от 01.10.1992г. до 31.12.1999г. на длъжност н-к смяна в цех 10 (леярен). Въз основа на резултатите от извършената проверка, с Разпореждане № ПР-190/13.06.2011г. (л.10) длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване (ръководителят на “ПО”) в РУСО Ловеч, е отказало отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст с мотиви, че заявителят не отговаря на условията на §4, ал.1 от ПЗР на КСО в редакцията след 01.01.2011г. – няма 10 години първа категория труд и сбор от осигурителен стаж и възраст 100 точки, а има 97г., 00м. и 09дни. Преценено е било, че Б.Т. е положил труд както следва: от първа категория 8 год., 11 мес. и 03 дни, от втора категория 18 год., 06 мес. и 20 дни и от трета категория 05 год., 10 мес. и 12 дни, като за периода от 02.01.1992г. до 22.07.1992г. и от 01.10.1992г. до 31.12.1999г. лицето е работило в “Осъм” АД, гр. Ловеч на длъжност “началник смяна в цех 10 леярен”, поради което стажът е зачетен от втора категория труд по т.12 от ПКТП. Б.Т. е обжалвал пред Директора на РУСО гр. Ловеч разпореждането с мотива, че за спорните периоди е изпълнявал длъжността формовчик в цех 10 (леярен), макар и да се е водил началник смяна, и положеният от него труд следва да се зачете от първа, а не от втора категория. С обжалваното в настоящото производство Решение №17 от 31.08.2011г. Директорът на РУСО гр. Ловеч е оставил жалбата против разпореждането без уважение с мотиви, че по т.4а, буква „н” от отменения ПКТП от първа категория труд се зачита стажа на работниците, непосредствено заети в леярското производство на черни метали по списък на професиите, утвърден от КТСО, докато длъжността началник смяна в цех 10 (леярен) не се обхваща от този списък, а е зачетена като втора категория по т.12 от ПКТП, по която се зачита трудът на работници, инженерно-технически работници до началник-цех включително и от технологичния транспорт в леярското производство на черни метали, невключени в т.4а, буква „н”.

За доказване на твърденията си за наличие на основанията за ранно пенсиониране, по искане на жалбоподателя по делото е назначена съдебно-икономическа експертиза. В заключението си, представено в с.з. на 10.01.2012г. и коригиращо допуснати от експерта фактически грешки в предходните две заключения, вещото лице е посочило длъжностите, които Т. е заемал за спорните периоди според допълнителните споразумения към трудовия му договор, според разплащателните ведомости и според трудовата му книжка, като е изчислило колко години труд от първа категория има при всеки от вариантите, както и колко точки има оспорващият при всеки от тези варианти. От заключението се установява, че жалбоподателят ще има 10 години труд от първа категория, ако за положен труд от първа категория се приеме периода от 01.02.1993г. до 01.04.1994г., отразен в трудовата книжка като длъжност „формовчик”: 10г. 01м. 03д., докато при останалите варианти Т. няма 10 години труд от първа категория. При всички възможни варианти обаче, които е изчислявало вещото лице, жалбоподателят не събира общ сбор 100 за осигурителен стаж и възраст. Вещото лице е посочило още, че служителите, които са оформили трудовата книжка, вече не работят в „Осъм” АД и не може да се установи категорично на какво се дължи нанасянето на две длъжности в нея, като за процесните периоди Т. е получавал допълнително възнаграждение – условия на труд.

С оглед записите в трудовата книжка и представеното обяснение от „Осъм” АД за заеманите от Т. длъжности във връзка с бригадната организация на труда, вещото лице е изготвило заключение и по допълнителна задача, а именно да изчисли колко години труд от първа категория и колко точки ще има Т., ако се приеме, че трудът за периодите от 02.01.1992г. до 22.07.1992г. и от 01.10.1992г. до 01.04.1994г. е първа категория. В отговора си (л.263) вещото лице е посочило, че в този случай жалбоподателят би имал 10г. 11м. 23д. труд от първа категория, както и общ сбор от осигурителен стаж и възраст 98 години 11месеца 24 дни.

В съдебно заседание от 10.01.2012г. вещото лице поддържа заключенията си по представената в същото заседание коригирана основна и по допълнителната експертизи, като подчертава, че при нито един вариант жалбоподателят не събира общ сбор 100 от осигурителен стаж и възраст. Съдът възприема заключенията по основната и допълнителната експертизи като обективно изготвени и съдържащи безпристрастни изводи. Експертните заключения следва да бъдат кредитирани и поради обстоятелството, че са приети изцяло и не са оспорени от страните.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в предвидения от закона 14-дневен срок (оспореното решение е съобщено на Б.Т. на 28.09.2011г., видно от разписката на л.5, а жалбата срещу него е заведена в РУСО Ловеч на 30.09.2011г.), от лице с правен интерес от обжалване (адресат на оспорения акт) и пред местно компетентния съд, и като такава, е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, втори административен състав, намира същата за неоснователна, по следните съображения:

Решението на Директора на РУСО гр. Ловеч е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в установената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона.

С нормата на §4, ал.1 от ПЗР на КСО (в приложимата редакция след 01.01.2011г.) законодателят е предоставил възможност на лицата, които са полагали труд със специфична вредност или тежест, да се пенсионират преди навършване на определената в чл.68 от Кодекса и чл.15, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) възраст, ако отговарят на установените в същата норма три изисквания. Първото от тях е даденото лице да е полагало определени години труд от първа или втора категория (в случая 10 години труд от първа категория), второто – да има определен сбор от осигурителен стаж и възраст (сбор 100 по §4, ал.1 от ПЗР на КСО), и последното изискване е навършването на определена възраст (52 години при труд първа категория). Тези материалноправни предпоставки са кумулативно установени, поради което е необходимо съвкупното им наличие, за да възникне за осигуреното лице право на пенсия.

По отношение наличието на определена навършена възраст: Видно от съдържанието на оспорения административен акт и от потвърденото с него разпореждане на ръководителя на отдел “ПО”, в хода на административното производство не е имало спор относно обстоятелството, че към момента на подаване на заявлението си Б.Т. е навършил необходимата, съгласно §4, ал.1 от ПЗР на КСО възраст – 52 години за мъжете при първа категория труд. Към 14.03.2011г. (датата на подаване на заявлението) оспорващият е имал навършени 53 години, 1 месец и 12 дни, поради което съдът намира, че е била налице първата от трите предпоставки за ранно пенсиониране при условията на §4, ал.1 от ПЗР на КСО.

По отношение наличието на трудов стаж 10 години при условията на първа категория труд: Конкретният спор в настоящото производство се свежда до обстоятелството дали положеният от Б. Иванов Т. *** през периода 02.01.1992г. – 22.07.1992г. и 01.10.1992г. – 31.12.1999г. е бил от първа категория, тъй като ако процесния стаж бъде зачетен като такъв, жалбоподателят би притежавал необходимите 10 години труд първа категория.

Причисляването на даден труд към първа или втора категория за целите на пенсионното осигуряване предполага две възможности. Първата е лицето да е заемало длъжност и да е било с място на работа, които са изрично нормативно установени като такива от съответната категория и самото формално наличие на които презюмира тежестта и вредността на полагания труд. Втората възможност е законодателно установена в общата разпоредба на т.67 от ПКТП (отм.), и се изразява в правото да се докаже по съответния ред, че макар да не е положен на длъжност и в отрасъл от производството, посочени в правилника, трудът е бил със същата вредност и тежест като на работещите на тези длъжности и отрасли.

С т.4а, буква „н” от ПКТП (отм.) от първа категория е категоризиран трудът на работниците непосредствено в леярското производство на черни метали по списък на професиите, утвърден от Комитета по труда и социалното осигуряване (списъкът, представен от ответника в съдебно заседание от 10.01.2012г.). С т.12 от ПКТП (отм.) от втора категория е категоризиран трудът на работници, инженерно-технически работници до началник на цех включително и от технологичния транспорт в леярското производство на черни метали, невключени в т.4а, буква „н” от Правилника. По делото не се спори, че жалбоподателят за процесния период е работил в цех 10 (леярен) в “Осъм” АД, гр. Ловеч, и че трудът на работещите в този цех се причислява към труда на работниците, заети в леярското производство на черни метали.

Съгласно чл.40, ал.1 от НПОС осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните от Персоналния регистър на НОИ. В издаденото от осигурителя удостоверение обр. УП-3 (л.13) е посочено, че Т. за периода 08.04.1983г. – 01.01.2000г. е изпълнявал длъжностите шлосер по ремонта, формовчик и началник смяна, без тези длъжности да са разграничени по отделни периоди. Поради това меродавен документ за заеманите длъжности е трудовата книжка на лицето, ако в нея изпълняваните длъжности са посочени по времеви периоди. По настоящето дело е представена трудовата книжка на Б.Т., от която се установява, че през времето от 02.01.1992г. до 22.07.1992г. лицето е изпълнявало едновременно длъжностите „началник смяна в цех 10” и „формовчик”, от 01.10.1992г. до 01.02.1993г. е изпълнявало едновременно длъжностите „началник смяна в цех 10” и „формовчик”, от 01.02.1993г. до 01.04.1994г. същото е изпълнявало длъжността “формовчик”, а от 01.04.1994г. до 31.12.1999г. е изпълнявало длъжността “началник смяна”. Съгласно чл.347 от КТ трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, а съгласно чл.179, ал.1 от ГПК официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. В настоящото производство не е оспорено съдържанието на официалния удостоверителен документ – трудова книжка, поради което отразените в нея обстоятелства следва да бъдат приети за установени по смисъла на чл.347 от КТ във връзка с чл.179, ал.1 от ГПК. Обстоятелството, че във ведомостите за заплати за горните периоди е посочена само длъжност на жалбоподателя „началник смяна”, не води до различен извод, а кореспондира с твърденията на оспорващия, че е изпълнявал едновременно и двете длъжности. Същото е декларирано и от работодателя на Т. за процесния период „Осъм” АД, гр. Ловеч в издадено от него пояснение относно заеманите длъжности от Б.П.Т. в дружеството за периода 1991/1995г. (л.156), в което се излага, че в този период във връзка с въведената бригадна организация на труда на работниците от цех 10 наред с основните им задължения е било възложено да ръководят бригада или по-малко звено, за което им е било заплащано по-високо трудово възнаграждение. Според дружеството-осигурител това обяснява наличието на две длъжности в допълнителните споразумения към трудовия договор, и поради тази причина длъжностното лице, изпълнявало длъжността личен състав, е вписало в трудовата книжка и двете длъжности – формовчик и началник смяна. След като от изброените писмени доказателства, неоспорени от страните, се установява, че за периодите от 02.01.1992г. до 22.07.1992г. и от 01.10.1992г. до 01.04.1994г. Б.Т. е работил като „формовчик” наред с длъжността „началник смяна”, положеният от него труд попада в приложното поле на т.4а, буква „н” от ПКТП (отм.) и следва да се приеме за такъв от първа категория. По този начин, жалбоподателят има 10 години труд от първа категория (по-точно 10г. 11м. 23д. – изчислен от вещото лице в заключението по допълнителната съдебно-икономическа експертиза) и за него е налице и втората предпоставка за ранно пенсиониране при условията на §4, ал.1 от ПЗР на КСО.

Неоснователни са обаче възраженията на оспорващия по отношение положения от него труд за периода от 01.04.1994г. до 31.12.1999г. За този период и в трудовата му книжка, и в допълнителните споразумения, и в разплащателните ведомости еднозначно и непротиворечиво е отразена длъжност “началник смяна”. Б.Т. не представи никакви доказателства, че за горния период е изпълнявал длъжността „формовчик”, оборващи констатациите на пенсионния орган и на вещото лице. От обяснението на осигурителя е видно, че бригадната организация е съществувала в „Осъм” АД до 1995г. и когато даден работник е изпълнявал наред с основната си длъжност и ръководна длъжност, завеждащият личен състав е отразявал изрично това обстоятелство в трудовите книжки. Следователно, след като от 01.04.1994г. в трудовата книжка на Т. липсва отразяване за изпълнявана длъжност „формовчик”, съдът намира, че липсват основания да се приеме, че от тази дата оспорващият е работил като такъв. От всички събрани по делото доказателства категорично се установява, че за периода 01.04.1994г. – 31.12.1999г. жалбоподателят е изпълнявал длъжност „началник смяна”, и правилно пенсионният орган е приел труда му за този период за втора категория като обхванат от разпоредбата на т.12 от ПКТП (отм).

По отношение наличието на определен сбор от осигурителен стаж и възраст: Съгласно разпоредбата на §4, ал.1 от ПЗР на КСО в приложимата редакция след 01.01.2011г., до 31 декември 2014г. включително лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд могат да се пенсионират, ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100 за мъжете, следователно към момента на подаване на заявлението си Б.Т. е следвало да има общ сбор от осигурителен стаж и възраст 100. Правилно в разпореждането на пенсионния орган, с което се отказва отпускане на пенсия е прието, че към 14.03.2011г. (датата на подаване на заявлението) за жалбоподателя не е била налице третата предпоставка за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на §4, ал.1 от ПЗР на КСО – същият не е отговарял на изискванията за сбор от осигурителен стаж и възраст по §4, ал.1 от ПЗР на КСО. Последното условие е нормативно установено и неизпълнението му винаги води до законосъобразност на отказа за отпускане на пенсия. В заключението на допуснатата по делото основна съдебно-икономическа експертиза вещото лице – икономист е изчислило четири варианта в зависимост от отразяванията на длъжността на жалбоподателя в различните документи (трудова книжка, разплащателни ведомости и допълнителни споразумения), като при нито един от вариантите Б.Т. не събира общ сбор от осигурителен стаж и възраст 100. В допълнителното си заключение вещото лице е направило изчисление и при възможно най-благоприятния вариант за жалбоподателя във връзка с отразените длъжности в трудовата му книжка – при положен от него труд от първа категория за периода от 08.04.1983г. до 01.04.1994г., като дори при този вариант общият сбор от осигурителен стаж и възраст на Т. е 98 години, 11 месеца и 24 дни, т.е. липсва изискуемия сбор от минимум 100. Следователно, при липсата на една от кумулативните предпоставки за ранно пенсиониране, съдът намира, че липсват законови основания за отпускане на исканата пенсия и правилно това е било отказано от пенсионния орган.

Неоснователни са доводите на процесуалния представител на оспорващия, че общият брой точки от осигурителен стаж и възраст се намалява от една година неплатен трудов стаж, но като се съобрази и той, са налице условията да бъде определена пенсия при условията на първа категория положен труд. Оспореният с жалбата период е 02.01.1992г. – 22.07.1992г. и 01.10.1992г. – 31.12.1999г., като се претендира, че за същия е бил положен труд от първа категория. От доказателствата по делото се установява, че за горния период лицето е било в неплатен отпуск 4 месеца. В издаденото от осигурителя удостоверение обр. УП-3 №165/27.09.2010г. изрично е посочено, че за периода 13.02.1997г. – 16.06.1997г. лицето е в неплатен отпуск, който не се зачита за стаж, и последният правилно не е бил съобразен от пенсионния орган. При всички варианти на изчисления вещото лице е изключвало единствено тези 4 месеца. Този период е само 4 месеца, а не 1 година, както твърди жалбоподателя, но дори и тези 4 месеца да бъдат зачетени за осигурителен стаж, Т. отново не би събрал общ сбор 100 от осигурителен стаж и възраст, съответно за него не са налице условията за ранно пенсиониране.

По изложените съображения, съдът счита, че оспореното решение е законосъобразно по изложените в настоящото решение мотиви, постановено при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона, съответно жалбата срещу него се явява неоснователна.

Водим от горното, Ловешки административен съд, втори административен състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.П.Т. ***, ЕГН **********, против Решение № 17 от 31.08.2011г. на Директора на РУСО Ловеч, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане №ПР-190/13.06.2011г. на ръководител ”ПО” при РУСО Ловеч за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не отговаря на условията на §4, ал.1 от ПЗР на КСО (в редакцията след 01.01.2011г.).

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: